ще се облека с топли облаци и ще слушам симфония бяла
писна ми от алкохолика,който бие кучето си 
и от бездарния сърдит поет

Изгубен в празен кадър влизам
Престорено се усмихвам
Грозни цветове в красиви рамки

човек не трябва да бъде смирен.искам.много искам да усещам света.всяко потреперване на листата на дърветата около мен,шепота на тревите,меките лъчи на слънцето,които биват отмити с всеки следващ полъх на вятъра.трябва да има и тъга.но тя...

“Тя идва изведнъж, чакаш или не, ще те отведе. Пред моята врата чух я как се спря мене си избра.Влез в моя смъртен стой.Щом ме пожела, пак ще бъда твой.С теб малко ще стоя.Някой хубав ден, пак ще се родя.“